Голяма играчка са леките елементи в планинското колоездене. Хубаво е колелото ви за спускане, ендуро или крос-кънтри да е под определена граница за тегло. Лесно може да променяте посоката на движение или да издърпате колелото във въздуха, когато е нужно. Къде обаче се намира границата между „добре“ и „прекалено“?
Не всеки лек компонент намира приложение в колоезденето, особено планинското. Все пак трябва да карате дадената част повече от веднъж, нали?
Стефан и Томас може би не са съвсем на същото мнение и решават да създадат един доста изумителен и уникален заден дерайльор. Това е втората версия и е напълно работеща, както ще видите по-надолу във видеото. За начало те взимат за база техен резервен дерайльор и дават началото на прокета.
А ето и дерайьлора премерен част по част:
След преработка на горните части, те постигат следните тегла на отделните компоненти на дерайльора:
Първата версия е тежи малко над 69, но след преусмисляне и преработване на концепцията достигат до впечатляващите 64!
1-ва версия:
2-ра версия:
Дори рамото и ролките са безтегловни!
Пружината на дерайльора е от карбон и Томас е прекарал доста време в това да я изработи ръчно. Теглото, което постига е малко над един грам:
Това са по-детайлни снимки, на които може да се полюбувате:
Ето и видео как работи дерайльора:
А тук може да го видите колелото, на което е сложен:
Тук (на немски) може да намерите подробна информация за какво и защо са направили Стефан и Томас.
Коментари