Всички се надяваха за през изминалите 3-4 дни Емо Чулаков да е сгрешил отново с прогнозата си за времето и вместо дъжд, да има слънца като палачинки, но уви един път и той беше прав!
Датата е 27-30.06.2013, мястото е Боровец, а времето? Времето беше естествено като за бански! Какво друго може да бъде в края на Юни месец, освен температури от 10 градуса и много дъжд, но да започнем по ред.
Ден 1: Оглед на трасето и умствено начертаване на линиите. В четвъртък Боровец все още стоеше празен и на огледа бяха една шепа хора. Естествено, както се досещате, чужденците, които вилняха из Пампорово предходната седмица са главни заподозряни и тук! Участие в огледа взеха и нашите момчета Росен и Вовата. От Боро Спорт се бяха постарали много и трасето все повече придобиваше вид и ако не знаеш, че си в България, човек ще каже, че се намира в някоя доста по-развита държава. В самото начало имаше нов участък с доста корени, които явно притесняваха повечето участници. По-надолу по трасето имаше пак известни промени, нови участъци и скокове, които го правят доста ритмично и много приятно за каране.
Ден 2: Вече е петък и започват да прииждат коли, пикапи и бусове натоварени с колела, шатри и тн. Времето беше благосклонно и реши да не вали.
В началото на тренировките трасето беше доста кално от валежите предните дни и както споменахме по-горе, много от карачите имаха доста проблеми с хлъзгавото трасе и най-вече корените. В състезанието, участие от нашия отбор взеха Росен Ковачев, Николай Стоянов, Владимир Чакърски и представител на клуба ни – Мартин Марков.
Росен избираше доста време най-добрата линия за него в началната част, а именно на досадните, хлъзгави корени. Вовата реши да кара на сигурно и не предприемаше рискови линии. За него всичко вървеше доста добре. Ники, с новото си колело, изглеждаше доста уверен и раздаваше газ, но и той претърпя 1-2 падания на въпросния участък. Останалата част от трасето като чели не създаваше проблеми на състезателите. Към краят на деня трасето вече беше сухо и нашият отбор обмисляше дали да не смени гумите за кал….
Ден 3: – Е добре, че не ги сложихме, защото като по поръчка, времето се скапа точно за квалификациите. Естествено започна пороен дъжд, температурите паднаха и всичко започна на ново да подгизва. Ако човек стои на финала и се огледа около него, ще види как всеки един започва да се облепва, облича и опакова с каквото има – найлони, дък тейп и тн.
Вовата беше първият късметлия от нас да кара под дъжда на квалификацията. Той кара в „Open” групата и даде едно сравнително добро време, предвид условията. За Росен и Ники дъжда спря и те също направиха добро каране. Росен даде седмо време (първо за България), а Ники имаше малко проблеми на трасето и се класира значително по-назад.
Ден 4: Вече забравихме от кога не е спирало да вали и честно казано, водата беше наистина много. Денят на страшният съд дойде! Трасето беше добре промито, бяха се образували поточета, всичко беше старателно изровено и с големи коловози. Нашите момчета направиха по 3-4 тренировъчни спускания и отидоха да се изсушат и да починат в хотела. Не е нужно да се споменава, какво беше в стаята и банята след като състезателите се прибраха мокри и кални от глава до пети.
Времето за старта дойде и небезизвестният Владимир Чакърски (Вовата) за малко да го изпусне. Дъждът не спираше и създаваше само проблеми. Вовата даде всичко от себе си, но имаше проблеми на един от новите скокове и това му коства много. Той завърши на 15-то място в неговата група с време 4.42.14.
Марто претърпя падане и завърши на 28 място в „Open” групата с време 5.18.79.
Следващият беше Ники в група UCI. Той стартира много добре и премина първата секция много чисто, но за сметка на това малко по-надолу по трасето, имаше близка среща с един дюшек. Поради липса на Tear Off от средата на трасето той не виждаше нищо от калта нахвърляна по маската му и бе принуден просто да слезе изпускайки всички скокове и добри линии. Очаквано, времето му е слабо и той завърши на едва 22-ро място с време 4.19.34.
Росен беше последен от нашия отбор по трасето и всички се надявахме да не се учисти някъде за да даде добро време. За жалост и при него не мина по вода, въпреки многото такава. С две падания и пропускането на два скока, заради грешки, той отново доказа, че е най-добрият в България и завърши на 7-мо място в най силната категория UCI, сред едни доста добри и световно известни карачи. Неговото време е 3.54.36.
Пръв и правейки дъбъл за две седмици на Българска почва бе Роб Смит с едно много добро каране и време от 3.29.58. Втори и трети останаха съответно Алекс Бонд и Дан Стамбридж.
Коментари