Тур дьо Франс

Едва ли има някой, който да не е чувал за Тур дьо Франс, наистина не сме чували за такъв човек. Това е кулминацията на всеки един колоездачен сезон. Това състезание е такъв феномен, че привлича не само феновете на спорта, но и като цяло хората от цялата спортна общественост. Заедно с обиколката на Италия и Испания оформят топ 3 на състезанията, но все пак Франция остава номер 1 колоездачна дестинация в класацията.

Да поговорим малко за история и география…

За първи път състезанието се е провело 1903 година, далеч не с мотивите да стане нещо толкова мащабно като в днешни дни. Първоначалната идея е да се промотира списанието L’Auto, за да се повишат продажбите му. Нещата обаче стигат до там, че от онова време до ден днешен, Тур дьо Франс се е превърнал в едно от най-големите спортни събития в света. Около 3 500 километра за 23 дни – през Пиринеите, Алпите до финала на Шанз-Елизе в Париж. Провеждало се е всяка година до сега, с изключение на периода през двете Световни войни.

tour de france

Състезанието се провежда основно във Франция, но често се случва да се преминава и през съседните на нея страни. По подобен начин в началото са участвали главно колоездачи от Франция, но ето сега всеки един спортист по света би искал да участва. За съжаление това не е възможно, тъй като турът е част от календара на UCI World Tour. Участват тимовете от UCI, както и някои, които са поканени от организаторите. Общо отборите са между 20 и 22, с 9 участници във всеки. Ако сте фен на спортните залози  ви препоръчваме да прочетете това обективно ревю на bet365 на български език.

За какво се борят колоездачите?

Борбата обаче не е само за жълтата фланелка. Например за всяко състезание се награждава най-агресивния колоездач, който не пести енергия и постоянно атакува противниците си. Избраният получава парична награда и номера му изписан с червени букви върху бяло, вместо традиционното черно върху бяло. За съжаление, от 1981 година насам, никой печелил в тур тази награда, не е печелил по време на същия тур.

Има и отборна награда, при която времената на трите най-добри ездачи от всеки един отбор се събират. Най-добрия резултат печели този приз. До 1990 година наградата е била носене на жълта шапка. От 2006 година насам състезателите са получавали номера си изписан с черно върху жълто. През 2012 започват да носят жълти каски.

Да не пропускаме обаче голямата награда!

Първата година се започва с парична награда от 20 000 стари франка. С всяка една година наградния фонд набъбва. В периода 76-а до 87-а първата награда е апартамент, осигурен от спонсора на надпреварата. През 1988 година наградата е кола, апартамент, произведение на изкуството и 500 000 франка. От 1990-а насам наградата вече е изцяло парична.

Към нея има и бонуси за дневни класирания и финални такива в края на състезанието. През 2009 година победителят получава 450 000 евро. Всеки един от 21-те победители в етапите получава по 8 хиляди евро или 10 хиляди евро за отборния часовник. Победителите в класациите за изкачване и по точки получават по 25 хиляди евро. Наградата за най-агресивен играч и за победителя при младите ездачи е 20 хиляди евро. За най-добрите в отборната класификация, за която вече говорихме, наградата е 50 хиляди евро. Може би няма да участвате никога на това състезание, но нищо не пречи да опитате да заложите онлайн на вашият фаворит, за да разберете как да го направите посетете internetzalozi.com.

Сега е време да преминем към някои от най-забележителните участници в надпреварата!

Рекордът за най-много победи е 5. Четири състезатели са го постигали – Жак Анкетил, Еди Меркс, Бернард Ино и Мигел Индураин. Последният е единствения, който е спечелил 5-те си победи в пореден ред. Много хора познават Еди Меркс с 5-те му победи. Знаете ли обаче, че през 1969 година, когато участва за първи път, става Крал на планините, печели комбинираната класация, наградата за агресивност и целия тур. Всичко това в една година. Истинска легенда!

Към тях искам да прибавя няколко имена от новата ера на Тура, които са доста известни – Алберто Контадор, Крис Фрум, Грег ЛеМонд и разбира се Ланс Армстронг, който за съжаление беше уличен в допинг, съответно спечелените му титли анулирани. Той доминираше сцената от 99 до 2005 – цели 7 поредни победи.

Ако се загледате в резултатите от всички състезания, ще забележите нещо интересно…

В първите състезания времевата разлика между отделните колоездачи е била огромна. Това обаче не е било толкова заради разлика в класите, а заради индивидуалното участие на състезателите и дори наличието на забрана за каране заедно в някои състезания. Сега, когато сме свикнали да гледаме колоездачите в пелотон, нещата стоят по друг начин. През 1989 година разликата между Грег ЛеМонд и Лорън Фигнон е само 8 секунди. За сравнение ще кажем, че през 1903 разликата между Маурис Гарин и Лусин Потие е цели 2 часа 59 минути и 45 секунди.

Не всичко около Тур дьо Франс обаче е розово…

В историята на състезанието са загинали 4 колоездачи. Има и още 7 фатални инцидента с хора, които не се състезават. Няма нужда да споменаваме за десетките допинг скандали около състезанието във Франция. Не всички специалисти обаче съдят състезателите, които са се изкушили. Възможността да се качиш на върха на колоезденето е апетитна. Тук не говорим за пари, а за слава, за история, за издигане в култ. Все пак, с ръка на сърцето можем да кажем, че който е опитал, е бил хванат или ще бъде хванат.

За Тур дьо Франс може да се говори още много. Не може да е обхване в една статия, но се надяваме поне малко да сме заситили глада ви за информация.

Gravity