Bike-bg тест – RAM NDURO.1 29

Радвам се да ви представим първият ни тест на колело!

Байкът, който имах възможността да покарам в период от 2 седмици е RAM NDURO.1 29”, който се води по-скъпата версия на 29-инчовият модел. Тествах го пътеките на Рила , на няколко разходки около Седемте езера, няколко близки места около София и в самият град.

nduro 29 640x413

 

Рамка NDURO29
Вилка Rock Shox Reba RL
Заден амортисьор Rock Shox Monarch RT3
Курбели SRAM X.9 GXP 39-26
Чашки FSA TAPERED
Преден дерайльор SRAM X.7 2SPD
Заден обтегач SRAM X.9 10SPD
Команди SRAM X.9 2X10
Венци SRAM PG1070 11-36
Верига SRAM PC1031
Спирачки AVID ELIXIR 9 180/160
Главини EASTON EA70 XCT WHEELSET
Шини EASTON EA70 XCT WHEELSET
Кормило EASTON EA70 FLAT 685MM
Лапа EASTON EA70
Колче за седалка EASTON EA70
Седалка FIZIK TUNDRA
Гуми MAXXIS IKON 2.1 29”
Грипове ODI RUFFIAN LOCK-ON

 

Първоначално не знаех какво да очаквам от планинско колело с такива големи колела. Гледал съм и съм чел не малко тестове и технически сравнения между 26“, 27.5“ и 29“ като за последният размер е ясно, че има най-голяма стъпка, следователно сцепление (сравнено при една и съща широчина на гумата), по-голямо тегло на каплите и като цяло по-висока максимална скорост при еднаква сила на педалиране (сравнено при трите размера). Разбира се, по-лесното преминаване през неравности не се изключва като предимство, но докато „ръка да пипне, око да види“ нямаше как да съм съвсем убеден в това.
Тестът на ендуро колелото на RAM започна в града, защото трябваше първо да привикна към новият за мен размер на гуми. Това, да бъда честен, в началото беше странно и първите 10 минути малко трудно. С такива гуми маневрирането е затруднено, защото колелото се усеща по-мудно сравнение с 26“ такова. Въпреки това, усещенето трая съвсем малко време, защото привикнах сравнително бързо. Впоследствие усетих, че колелото е съвсем приятно и придвижването с него е много по-лесно сравнение с 26“.

Също така много хора се заглеждат по този тип велосипеди, защото са различни и атрактивни като форма сравнение с останалите колела.
В планината разбирате истинското предимство на големите гуми щом стане въпрос за въртене и поддържане на скорост. Пътят под лифта към Седемте рилски езера и страничните пътеки са добро изпитание за преодоляване и тестване за колелото. Тук ще обърнем внимание и на окомплектовката на колелото:
Несъмнено байкът е оборудван с много качествени части от висок клас и това дава допълнително удоволствие и сигурност при каране. Шокът има три степени на компресията, като най-твърдата позиция е регулирана посредством гейт, който се отключва след определена сила на натиск. Честно казано друга позиция не съм и използвал дори по време на спусканията, защото не се налагаше – шокът си работеше много добре през цялото време. Предлагаше стабилна платформа при изкачване и приятна работа надолу. Важно е да спомена, че сагът беше 20%, установих, че на по-високо налягане колелото е много стабилно и се усеща какво се случва под мен. Същото може да се каже и за вилката – сагът беше минимален, а нужда от натискане на лоста на кормилото за компресия не се налагаше. На изкачванията вилката си стоеше твърда, а при спусканията работеше много прилично за предлаганите 100мм ход – нещо, което въобще не очаквах (все пак съм свикнал на дългоходови вилки).

2013 08 21 11.42.41 640x480

Единствен минус се оказаха спирачките – Elixir 9. Макар леки и с много приятно усещане на лостовете, спусканията определено не са им силната страна. Дори с прилагане на правилно спиране задната спирачка загряваше прекалено бързо. Въпреки това 10 минутни спускания не отсъстваха от маршрутите ми и в крайна сметка спирачката запазваше едно добро на спиране, но не и каквото е в началото на всяко каране.

Като геометрия рамката е наистина страхотна за крос кънтри или за малко по-агресивно каране, но в никакъв случай не може да стане въпрос за каране от типа на световните ендуро серии. Това си противоречи, нали? Наименованието й е NDURO, а е по-скоро насочена към XC дисциплината. Ако смятате, например че ще се качите до Бай Кръстьо и след това с прилична скорост ще слезете по пътеката за спускане, то това колело не е за вас. Но ако сте се насочили към някоя по-лека пътека с не много неравности, то това колело ви гарантира истинско забавление!

Нещо, което си струва да спомена е размерът на рамката, която карах. По принцип съм за М, но L ми пасна по-добре и го предпочетох, щом ставаше дума за по-агресивно каране надолу.

По-дългата база, обаче не се оказа проблем при изкачванията. Дори на по-стръмни участъци предницата запазваше тежест и нямах чувството, че мога да се обърна. Нещо, което при по-къси колела е възможно да се забележи. Окомплектовката с 2х10 SRAM х9 скорости е просто перфектна за такъв тип каране. Разполагате с много леки скорости, които да ви изкачат до всяко място, което може да се стигне с колело и имате в запас тежки скорости, които да ви дадат допълнителна скорост по някоя пътека или надолнище. Нито веднъж веригата не падна макар отпред колелото да е оборудвано с декланшор, а не с водач. Това ми направи много приятно впечатление.

2013 08 21 11.41.45 640x480

Пробвах различни пътеки – и кални и сухи, такива с много корени или камъни или точно обратното – много изчистени. На всякакъв терен колелото беше много игриво и дори на серпентини успявах да завивам без проблем. За всеки случай бих препоръчал преди да се метнете на големите гуми по планинските пътеки да дадете 2-3 дни на колелото за да го усетите напълно. Навярно това приятно впечатление се дължи на факта, че свикнах на стойката и геометрията на RAM NDURO преди да се отправя към пресеченият терен.

Любопитен бях как ще се държи на дълго каране по асфалт. Тъй като си бях избрал вторият сериозен тест на колелото да бъде по пътеки в околностите на София ми се наложи да стигна на собствен ход до там. Това значеше 37км по гладък асфалт. Тук мога да изтъкна като минус седалката, но това е до усещане на самият карач, просто за мен тази комбинация не сработи и определено усещах дискомфорт при по-дълго време прекарано седнал. В крайна сметка, колелото се движи перфектно и чувствително бързо по асфалт. В комбинация с гуми от типа на Maxxis Xenith направо си става шосейно колело с двойно окачване.

Този път пътеките бяха много по-леки от тези, по които карах на Рила и буквално усетих къде е силата на велосипеда. По трасета с малки камъни и корени колелото е като изтребител. Вози много приятно и честно казано не мога да отбележа никакъв минус.

Оценка на Bike-bg:
Колелото се представя отлично и подборът му на части е добър. Големите гуми при крос-кънтри карания и не много технични спускания са перфектни, но при трудни спускания може да се окажат неподходящи за някои карачи. Все още сме на мнение, че 26″ гуми са “по-забавни”, но нямаме търпение да пробваме 27.5″. Трябва да отделите малко време за да свикнете с по-голямата база, но щом това се случи следват само приятни моменти!

Текст: Христо Танев

88 Components MudGuard